понеделник, 20 май 2013 г.

"Св. Мартин" и "Ruinaulta"



„Св. Мартин” (St. Martin)
И този уикенд, както повечето напоследък бяхме в новия апартамент във Валенс. Вечерта в петък бяхме посрещнати от лошо време и дори валеше сняг макар и да беше средата на месец май. 


Но на другата сутрин всичко си дойде на мястото и до обед нямаше следа от снега.


До този момент винаги имаше нещо да се майстори, подрежда и доизпипва из апартамента, но най-накрая бяхме решили, че ще отделим време да се разходим из района. Спряхме се на идеята да отидем до старинното селце Св. Мартин основано преди 700 години. Денят съвпадаше с откриването на туристическия сезон и отварянето на селцето (ресторанта и къщата за гости) за летния сезон. Всъщност селце не е точната дума с която могат да се нарекат няколкото къщички разположени дълбоко навътре в планината, но това е друг въпрос;)
Към обяд, когато слънцето беше уж най-силно се качихме в колата и потеглихме към Ветис а от там по един много тесен път, който пропускаше колите в едната и другата посока по определено разписание се изкачихме до язовирната стена.
От там можехме да продължим с колата, но решихме да повървим пеша. До селото, което се намираше в другия край на язовира имаше 4 км. а пътят се движеше изцяло покрай водоема. На места имаше дълги и много студени тунели прокарани в скалистите склонове. А преспите издигащи се отстрани на пътя обясняваха факта, защо работния сезон започва толкова късно.



Вървяхме, коментирахме и се шегувахме. Целият регион е обявен от Юнеско за защитена зона от гледна точка на геоложката си история. И действително скалите образуващи стръмните планински склонове изглеждаха много интересни. Величието на Алпите ни заобикаляше от всякъде.


Най-накрая видяхме няколкото къщички сгушени на една слънчева тераса в подножието на една височина. Основната сграда разбира се беше миниатюрната църквичка а наблизо до нея и ресторанта.


Всичко изглеждаше старинно и нереално. Отделихме малко време да разгледаме и да направим снимки, след което седнахме на слънчевата тераса на гостилницата да пием по кафе. 




Поръчахме си по един следолед с карамел, което Вал определи като калорична бомба, но аз му казах да не се притеснява, защото предстоеше да извървим обратно целия път и би трябвало да изгорим погълнатите калории.
След като изминахме обратно четирите километра и стигнахме до язовирната стена се наложи да изчакаме малко, тъй като по график се пропускаха колите идващи от долу. Времето го оползотворихме наслаждавайки се на невероятната природа, слънцето и гледката която предлагаше язовирната стена.



Замислихме се, че дори едно нищо и никакво селце от няколко къщички, забутано дълбоко и високо в планината беше превърнато в туристическа атракция и то с изградена инфраструктура осигуряваща достъп на всеки, който би искал да го посети.




Ruinaulta
Разглеждайки околностите на Валенс намерих едно място, което ми се стори интересно. Става дума за ждрелото на река Рейн, което в туристическите сайтове беше описано като „Гранд каньон” на Швейцария ;)
Огромните скали на ждрелото достигат до 350 м. височина. Образувало се е преди около 10 000 години в следствие на огромно свлачище. Самото име  "Ruinaulta" от ретроромански се състои от две думи, "Ruina" и "Aulta". "Ruina" означава "сипей и "Aulta" означава "високо".
Много са опциите за разходка в района, както и отправните точки (интерактивна карта). Аз обаче се бях спряла на маршрута тръгващ от Флимс и по-точно Flims Waldhaus до Conn, където се намира платформата за наблюдение ”Il Spir”.
И така един от първите слънчеви пролетни дни се отправихме в посока Флимс. По права линия селището е съвсем наблизо до Валенс, но е от другата страна на планината. Слязохме до Бад Рагац и през долината покрай река Рейн стигнахме до разклона, който ни изкачи до курортното селище Флимс.
Началото на нашата разходка беше Flims Waldhaus от където се откриваше панорама към Флимс и планината.

Хотели и шалета имаше в изобилие, но ски сезонът бе свършил и беше сравнително спокойно.





Според указанията след 45 мин. трябваше да сме стигнали до каньона и платформата за наблюдение. Разбира се, излишно е да казвам, че ние никак не бързахме и се спирахме да правим снимки, да се наслаждаваме на горската свежест и гледките към планините.
В един момент в дясно от нас, в ниското се откри невероятна гледка към езерото Caumasee с невероятен син цвят на водата.



Малко по-нататък решихме, че е дошло време за обяд. Седнахме на една от многото пейки по пътя с гледка към планинските върхове. Хапнахме си сандвичи и наблюдавахме парапланеристите, които се рееха в небето. Чувствах се невероятно. След дългата зима, този слънчев ден, свежестта и красотата на природата ми действаха повече от тонизиращо.


След като си починахме и хапнахме продължихме към крайната точка ”Il Spir”. Оказа се, че сме били съвсем близо до нея, а също така се оказа, че изобщо не бяхме подготвени за величествената гледка, която се откри пред нас.
От ляво на пътеката се ширваше огромна поляна в далечината на която се намираше ресторанта Conn по името на местността. От дясно на пътеката стръмната пропаст се спускаше до криволичещата река Рейн. И във всички посоки на заден план снежни алпийски върхове. Истинска магия :)






Продължихме по пътеката, подминахме няколко къщички и след минути стигнахме до наблюдателната площадка ”Il Spir”.





Открита през 2006 г. Тази площадка открива прекрасна гледка към ждрелото на река Рейн. Въпреки страха на Вал от височини, той също се качи. Направихме снимки и коментирахме странните сипеи и скали и изобщо величието на природата.
Преди да тръгнем обратно към Флимс седнахме на една слънчева пейка до самия ръб на пропастта. Хем да съберем малко слънчеви лъчи, хем да се насладим още малко на гледката. Точно тогава долу до реката се появи влак, който само завърши типичната швейцарска картинка ;)


На връщане променихме малко маршрута и минахме по-наблизо до езерото Caumasee. От тази гледна точка имахме възможност да видим повече от него, а аз бях толкова впечатлена от тюркоазените му води, че направих безброй снимки докато Вал се занимаваше с по-битови неща, като зареждането на водните запаси ;)



В късния следобед поехме към Валенс. Изминалият ден беше прекрасен. Съчетахме полезната раздвижваща разходка с това да видим нещо ново и впечатляващо. И като цяло се заредихме с много положителна енергия ;)